Vera Evtimova из Болгарии написала книгу о Freddie Mercury.

2007-09-10

Vera Evtimova из города Veliko Tarnovo написала книгу об музыкальной легенде Фредди Меркьюри. Название книги: ‘Freddie Mercury – More Alive Than Ever’. Филолог написал ее за три месяца. Она посвящена тысячам невинных жертв СПИДа, и обо всех людях, кто сохраняет свои жизни противоборствуя распространению смертоносного вируса ВИЧ, пишет автор.

Блоггерам

Я очень спьсибо для то, что въй споменали о Фреди Меркюри и за то, что я написала книга об етом. А дам ету книгу на незнакомого руского издателство, которъйе будет вложит денги для лечение на больньйе люде по целом свете. /простите меня для то, что я сделала ошибки/ Привет из Болгарии Вера Евтимова

Прислал : Вера Евтимова

Дата : 22.02.2009

ФРЕДИ МЕРКЮРИ - ТОВА Е ЖИВОТЪТ „Животът е само един миг, хора, не го пропускайте да мине покрай вас! Докато сте на Земята, вие не може да осъзнаете илюзорната му стойност. Едва когато я напуснете, тогава осъзнавате неговото величие.” Това беше първата мисъл, озарила паметта ми през една майска вечер на 1992 година. Още не бях излязла от усамотението, чрез което възприех музиката от филма „Куин в Будапеща”. Визуалната представа на образите се натрупа в паметта ми и аз дълго време не можех да изляза от състоянието на неподвижност, в което бях изпаднала. Изведнъж непознат полъх докосна косите ми, претвори се като енергия и кристализира в мисловни ядра върху светлинния екран на паметта ми. Изтръпнах от вълнение. От присъствието на духа рецепторите на тялото ми се заредиха, а повърхността на кожата ми се покри с ярки петна. В първия момент би трябвало да реагирам със страх. Не беше така. Гореща вълна заля представите ми за това, което се случи и аз се отпуснах. Мисълта ми се оттегли в дебрите на моята памет, за да отстъпи място на неговата… Здравей, Фреди, можеш ли да ми простиш това, че само преди миг аз не знаех името ти? Пътувах мислено с вас и се наслаждавах на песните ви. Повтарях твоето име, за да го свържа с кончината ти, докато те извиках за живот. Честотите на моя разум съвпаднаха с енергийните трептения на душата ти, а като резултат на този резонанс ти долетя от безкрая на времето, за да ме дариш с богатството на интелекта си. Разперих ръце, за да те обгърна, но колко време ми беше необходимо, за да разбера, че това е невъзможно! Ти си неизмерим като песента, която остави след себе си, като вечността, с която се сля твоят дух. Затова се оставих на крилете на мисълта ти и полетях в безкрая, където ме отнасяше споменът за един човек, който изживя своите години като лист, отбрулен от вятъра на тази Земя. Разтворих вратите на моя дом и те допуснах до себе си. Бъди ми скъп гост, Фреди! След време, когато ние заедно ще напуснем нашето светилище, други след нас ще разтворят сърцата си, за да съхранят в тях скъпоценните бисери на душата ти. Исках да оставя нещо за тебе, затова избрах четиридесет и пет български рози, символ на годините, които ти си оставил след себе си. Напоих ги с обичта си и ги потопих в твоята памет. Оставям на времето, нека то да отсъди дали един живот е достатъчен, за да се увековечи с безсмъртие? Но ти, приятелю мой, запомни, хората не са те забравили! Тук все още си спомнят за теб, за Фреди, който силно обичаше живота, а още по-силно песента! Твоята мечта ще се сбъдне. Нали сам казваше: „Ярката звезда на Фреди никога не угасва!” Сега тя свети още по-силно и никой не може да я загаси. Тя грее с нашата обич и с обичта на най-силната енергия, която поддържа огъня. Ще запомним твоите думи: „Обичайте се, приятели! Никога не дигайте ръка един срещу друг. Ако някой пристъпи тази обич, той престава да бъде мой приятел. Ценете живота си на Земята. Нали ние се връщаме отново върху нея, за да й кажем: „Земя,ти си прекрасна! Колко много те обичам, моя майко Земя!” Телепатичният контакт с духа на Меркюри е осъществен по метода на холизацята, едно мисловно съприкосновение с Космичния разум на Вселената, това Върховно енергийно начало, обединяващо индивидуалните ни ядра. В неизмеримата му памет се съхранява информация за всеки от нас и ако някой ден ние искаме да се докоснем до нея, трябва само да отворим сърцата си, за да бликне обичта. Тази обич, с която искаме да дарим спомена за един човек. Тук всяка дума е нетленна. Индивидуален е само подходът, чрез който се оформя мисълта. Оставям на вас да решите дали да я приемете като най-светлия лъч от паметта на Фреди, или ще затворите последната страница с усещането, че преобладава илюзията?… Прощавам ви! Някой беше казал, че е човешко да се съмняваме, но аз нося в себе си вярата в безграничността на човешките възможности. Затова знам, че за повечето от вас изповедта на Меркюри ще се съхрани като един вечен извор, от който винаги ще можете да пиете, щом почувствате нужда да осветите паметта си със спомена за един прекрасен човек и незаменим гений в областта на рок-музиката!... Вера Евтимова

Оставить комментарий

Имя:
E-mail:

Vera Evtimova из Болгарии написала книгу о Freddie Mercury.

Комментарии:

Оставить комментарий